В Разград, както и във всички градове в страната, първи създатели на театъра са
будните учители – възрожденци, които по случай народни празници съчиняват и
представят свои творби във формата на диалози. Разградските училища през втората
половина на ХІХ век започват годишните си изпити на 20 юни и ги завършват на 5 юли. На
28 юни, 1870 г. на изпита по турски език присъстват всички официални лица. Учителят
Димо Хранов произнася реч за ползата от Просвещението. По този повод Цариградският
вестник “Право” в броя си от 13 юли същата година пише: “…На другия ден след изпита, в
присъствието на споменатите чиновници, извърши се едно кратко представление –
“По неволя доктор” – сцена народна и нравствена, от осем ученици, които много
добре се отличиха в ролите си… “. Няма данни за играни преди това представления в
града, поради което приемаме, че това е първото самодейно театрално представление с
обществен характер в Разград, а пиесата “По неволя доктор” – първата играна пиеса в
града. В началото на юли, същата година, на годишните изпити в девическото училище,
две девойчета представят написания от Димо Хранов диалог “Дечка и Еленка”, с авторова
идея за еманципацията на жената.
Появата на Димо Вълчев Хранов през 1869 г. като главен учител в Разград се
свързва с едно голямо културно събитие в за града – през есента на 1869 г. той основава
читалище “Съзнание” (по-късно “Развитие”). Председателствано от него, читалищното
настоятелство основава библиотека, започва редовна читалищна театрална самодейност.
През ноември 1870 г. под ръководството на Хранов се репетира “Многострадална
Геновева”. Първото представление пред гражданството е на Коледа – 25 декември, 1870 г.
В книгата на Георги Г. Димитров, издадена през 1895 г., Бърни Г. Бърнев пише с мастило
имената на част от участниците: “…Тогава дадохме за първи път представление –
драмата “Геновева”. Аз бях суфльор и свирач по време на представлението (подпис
Б.Г. Бърнев )..”
Традицията от онези времена – главният учител да бъде и председател на
читалищното настоятелство продължава дълги години. Редят се ентусиастите, патриотите,
радетелите за просвещение и култура, като Андрей Цанов, Георги Згурев, Павел
Караколаков, Петко Вълнаров, Хриса Карапеева – първата жена актриса в града.
С кратко прекъсване по време на Априлското възстание, след Освобождението се
играят “Криворазбраната цивилизация”, “Зла жена”, “Малакова” и т.н. Представленията се
играят вече в специално наети по-големи салони. В края на 80-те и началото на 90-те
години в Разград се поставят драми и комедии от тзападноевропейската и руска класика:
„Емилия Галоти” на Лесинг, „Женитба” на Гогол, „Разбойници” на Шилер, „Скъперникът”
на Молиер, „Отело” на Шекспир и пр.
Подчертано обновление настъпва след 1895 г. , когато в трупата се включва Матей
Икономов , който по-късно създава свой пътуващ “съвременен театър”. По-високото
художествено ниво на театралната дейност на Икономов продължава родстеникът му
Гриша Попов, актьор заедно с Евстати Сумпаров, Георги Стаматов и др. Активно се развива
театралния живот в града по време на председателя на читалището Атанас Изворов.
Поставят се: “На дъното” от Горки, “Женитба” от Гогол, “Иванко” от В. Друмев, “Към
пропаст” и “Хъшове” от Иван Вазов. По това време новосъздадената “театрална
дружинка” наброява 25 актьори и актриси – любители.
За няколко години по време на войните театралната дейност замира до ранната
пролет на 1914 г. Тогава Коста Катранджиев организира голям площаден спектакъл
срещу войните. Много от артистите отиват на фронта. Мобилизиран в Разград,
варненският актьор Преслав Петров обединява трупата отново. Включва нови млади
любители и представят: “Иванко”, “Борислав”, “Службогонци”.
След първата световна война, започва бурен растеж във всички сфери на
обществения живот. Организира се разградска театрална трупа с “Плащан любителски
театър”. Общината откликва на тази идея и през август 1922 г. се създава Разградски
общински театър с щатни длъжности и субсидия от 150 хил. лв. Началник на театралното
отделение при общината и режисьор е Неделчо Николов, а актьори са София Дюлгерова,
Парашкевица Николаева, Иван и Сийка Русеви, Райна и Стефан Пенчеви. През 1923 г.
режисьор е Болгар Багрянов, притежаващ голяма театрална култура. Актриса е Марта
Мянкова, разградлийка , оставила ярка следа в театралния живот на България по -късно. С
аргументи за икономии в общината на 9 декември 1923 г. театърът е освободен в
“безплатен отпуск”, който продължава близо 24 години – до 1947 г. когато с Указ № 97 на
Държавния съвет на НРБ се създава театрална трупа към Околийския читалищен съвет.
“На 11 май трупата изнесе с голям успех своето първо представление в Разград –
драмата“Боряна” от Йордан Йовков”, пише през м. май вестник “Разградски народен
глас”. С ново решение на Околийският народен съвет се формира нов, постоянно действащ
състав към читалище “Развитие”, наречен Разградски драматичен театър с директор и
гл.режисьор Тодор Донев, режисьор Иван Гайдарджиев и щатен актьорски състав от 19
души. Сред тях са: Иван Кондов, Петър Слабаков, Станка Пенчева, Сергей Бартенев,
Недялко Матев, Димитър Минев и много други техни колеги от Разград, Шумен и Варна. За
театрален салон и гримьорни се ползва салона и подземните помещения на у-ще “Васил
Левски”. Първият спектакъл е “Хъшове” на Иван Вазов.
“В Протокол № 13 на Временната управа от 25.04.1948 година се взе Решение №
XIV: Разградския околийски драматичен театър се променя за Народен общински, който
да се обособи на самоиздръжка…”
През 1953 е наречен Народен театър при Общински народен съвет.
Присъден му е статут на Държавен театър през 1957 г.
Именуван е Драматичен театър „Антон Страшимиров” с Указ № 97 на Държавния
съвет на НРБ:
„…Въз основа на чл. 93, т.7 от Конституцията и чл. 1 от Указа за наименование на обекти
от национално и местно значение …
т. 5 Наименува Драматичния театър в гр. Разград на Драматичен театър “Антон
Страшимиров” , считано от 28.01.1972 год.
Подписи: Председател на ДС
Секретар на ДС”
***Указът е публикуван в бр. 10 на ДВ от 4.02.1972 г.
През 2014г. ДТ „Антон Страшимиров“ е преобразуван в ТМЦ-Разград и престава да
съществува като самостоятелно юридическо лице.