режисьор: Робин Кафалиев
участват: Ралица Нейкова, Катерина Петрова, Евгени Стефанов, Иваил Симеонов, Иван Иванов, Робин Кафалиев, Яцек Янков

„Всеки ден вземаш дистанционното на телевизора. Превърташ програмите, гледаш новините… Казваш си: „Оф, писна ми от тая политика! Но… мацката, дето води времето е много яка…”
После щракаш отново.  Я?! Това реалити било готино! Ама по другия канал дават мач. Ще трябва да го гледаш при съседа, защото жена ти си чака турския сериал …

Докато седиш на дивана, пиеш си бирата и търсиш хубав филм, от другата страна на екрана, животът се движи на високи обороти. Кипят страсти, битки, интриги. Водещи, продуценти, редактори, репортери, рекламни мениджъри, оператори, осветители, режисьори идват и си отиват, сменят се директори и собственици.

Но ефирът никога не спира! Защото шоуто трябва да продължи, въпреки всичките „Телевизионни игри”.

Ела да надникнеш зад блясъка на синия екран! А ние ще обърнем камерата, ще ти покажем абсурдните недоразумения, гафове и недомислици и ще ти подарим много, много… смях!”

Робин Кафалиев

Един млад и елегантен мъж се връща от чужбина в родния си град. „За тоя чорбаджийски син, отписан от паметта на търновци, се мълвеше, че изхарчил торби жълтици в парижките кафе-шантани и от него не бивало да се очаква нищо“. Емилиян Станев отново звучи изключително съвременно, да не кажа, че дарбата му е пророческа. След „Крадецът на праскови“ и „Антихрист“, той отново ни поднася болезнено актуален проблем – „чужденецът“ в собствената му страна. „Отъркал се в лустрото“ на Запада, героят на Емилиян Станев трудно понася „ориенталската леност и мърлявост“. С това като че ли оправдава своята себичност и надменност. „Цивилизована“ Франция му е създала определени навици в любовта, които той не иска да наруши. Бавно, но сигурно превръща жената, която го обича и е готова да му бъде прислужница в дома, помощница в работата, любовница в кревата, майка на неговите деца – в проститутка, служителка в публичния дом „Двата гълъба“. Сякаш, за да се защити от нейната безрезервна любов, той се заиграва с богаташката щерка и негова пациентка. Така се сблъскват два морала, два свята. Сблъскват се представите за любов в цивилизования свят и простата народна етика, говореща с езика на природата. Природата, която е над всички нас.

Бойко Илиев

Драматизация и режисура: Бойко Илиев

Сценография: Теодор Даскалов

Участват: Елена Петрова (гост), Яцек Янков, Марияна Бранкованова, Мариела Топалова, Цветана Благоева, Николай Сяров,  Веселин Борисов.

Запалването на „железния светилник“ разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество.

В Железният светилник многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват пред гения на Твореца.

Драматизация и режисура: Бойко Илиев

Сценография: Теодор Даскалов

Костюми: Жанета Иванова

Участват: Мариела Топалова, Марияна Бранкованова, Ралица Нейкова, Бисер Маринов, Николай Сяров, Яцек Янков

2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си и света на своя Род и Родина. Първоначално реагирах почти истерично и се впуснах в преоткриване на антиутопията на Оруел „1984“. Светът предсказан от Оруел стремително се превръщаше в  плашеща реалност. Бяхме набързо прибрани по клетките, „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Ние, като уплашени мишки се свряхме в ъгъла и зачакахме…да ни отмине…онази с косата… Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, когато е бил сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“, където е въдворен след идването на Народната власт през 1944г. 

Опитах да се потопя в неговото необятно и родолюбиво творчество. То стана моето спасение! Отново кръвта се разгоря, отново усетих прилив на енергия. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев от Преспа, Прилеп, Битоля, Солун се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които с целия род бягат от зверствата и палежите извършени от гръцката войска… И така някои от тях оцеляват, заселват се в София, а Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис.

Може би това е Пътят на спасението от безумието на света: да се опреш на Своите Хора, да потърсиш онези разбъркани корени, за които да се хванеш и да се издърпаш от блатото. Инстинктивно това направих чрез вълнуващите творби на Д. Талев – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“. Драматизациите, които се родиха, ще пренесем на театралната сцена. Там, се надявам, отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и не-рядко са давали живота си, за да ни има нас…

В “Преспанските камбани”, като че ли самия автор се припознава в ролята на учителя Райко Вардарски. Пристигнал в Преспа направо от Анадола, заточен за четири години от каймаканина на Струмица, той остава с едно око след поредния побой, но това искрящо око реже като нож, влиза в сърцата на хората и разгаря отново жаждата им за свобода и достоен живот. Райко Вардарски става съвест на Лазар Глаушев – той е огледало, което не знае пощада, като прибавим и невъзможната му любов към Ния,  идеята му за освобождение със собствени сили и средства, става все по примамлива и безрасъдна. И преди да надене сам въжето на шията си го чуваме да шепне: “Защо така бързо угасна силата в сърцето ми, която ме водеше през целия ми живот… Този страх от гроба – тая немощ на сърцето, тая тъга…Няма връщане назад, няма пробуждане от тоя мъчителен сън…Ще потъна в него, но никой не може да ми отнеме оня сладостен звън на камбаните, когато за пръв път дойдох в Преспа, качих се върху дъсчения под на камбанарията, оплетох около ръцете си дебелите въжета и … замахнах… Разбуди се граде… Разбуди се народе…”

Бойко Илиев

Драматизация и режисура: Бойко Илиев

Сценография: Жанета Иванова

Костюми: Жанета Иванова

Участват: Анна Петрова (гост), Мариела Топалова, Ралица Нейкова, Иван Иванов, Николай Сяров, Петьо Горанов (гост), Евгени Стефанов, Яцек Янков

Това не е представление с двама, трима актьори-мечки, каквито сте свикнали да гледате напоследък, а с цели осем! Половината от тях са известни, а другите са млади,талантливи и с голямо бъдеще – поне се надявам. Не е готов драматургичен текст, а спектакъл съставен от разкази на големия български автор и драматург Станислав Стратиев, чието творчество с времето става все по актуално.

С голяма почит към автора ви представяме „СЪРЦЕТО НА ДИНЯТА „…! Очаква ви много, много хумор, зрелище и един саркастичен и прецизен, подобно на скалпел, анализ на днешното ни общество (разбирайте и натрупванията през последните 30-40 години).

Това е представление, което може би няма да ви даде готови отговори, но пък задава точните въпроси. Много смешно, средно смислено и малко тъжно….“

Евгени Будинов

Драматизация и режисура: Евгени Будинов

Костюми: Мариела Будинова

Сценография: Теодор Даскалов

Музика: Борис Тодоров

Участват: Десислава Бакърджиева (гост), Симеон Владов(гост), Боян Тодоров-Ред бой (гост), Вяра Зайкова(гост), Кирил Милушев, Ралица Нейкова, Цветана Благоева.

“Светът е пълен с чудеса. Едни от тях са дело на природата, други – на човешкия ум и талант, труд и порив. Завесата се вдига и започва чудото-театър.”
Панчо Панчев

„Има ли смисъл да утепваме мечка?“ е една забавна история изпълнена с предателства, насилие, убийства… и много смях.
Пиесата отвежда зрителите на вълнуващо пътешествие през времето сред чудати герои.

Една театрална игра която ни кара да се запитаме: На кого издигаме паметници днес? Кое е по-важно – тапия или юначество?

И преди всичко – „Има ли смисъл да утепваме мечка?“

Режисура – Христо Хр. Симеонов

Сценография – Теодор Даскалов

Костюми – Аглика Атанасова

Музика – Димитър Атанасов Участват: Никол Бойчева, Росица Кехайова, Иваил Симеонов, Иван Иванов, Бисер Маринов, Николай Сяров, Веселин Борисов

В България всеки разбира от три неща – политика, футбол и… медицина! И всеки в България неведнъж е бил изненадван от абсурдните маневри на здравната ни система. Но и всеки е успявал неведнъж да изненада здравната ни система с абсурдните си маневри. В спешното отделение на д-р Терзийски има трима ключови пациенти – донякъде болни (Иван Иванов), донякъде симуланти (Николай Сяров), но със сигурност хипохондрици (Евгени Стефанов). Докторът (Робин Кафалиев) разполага с една старша сестра (Росица Кехайова), една многофункционална стажантка (Ралица Нейкова) и около 90 минути на сцената (сред създадения от Теодор Даскалов декор), за да успее физически и психически да излекува тримата болни и евентуално… да успее да ги изгони… Извинете – изпише!

Накратко диагнозата е:
„Спешно нещо да се направи, за да не бъде българското здравеопазване толкова… смешно!“

Режисьор: Робин Кафалиев
Сценограф: Теодор Даскалов
Участват: Робин Кафалиев, Николай Сяров, Евгени Стефанов, Иван Иванов, Росица Кехайова, Ралица Нейкова

* “It Can Damage Your Health” is presented by arrangement with Concord Theatricals Ltd. on behalf of Samuel French Ltd. www.concordtheatricals.co.uk