ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК

ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК

Запалването на „железния светилник“ разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество.

В Железният светилник многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват пред гения на Твореца.

Драматизация и режисура: Бойко Илиев

Сценография: Теодор Даскалов

Костюми: Жанета Иванова

Участват: Мариела Топалова, Марияна Бранкованова, Ралица Нейкова, Бисер Маринов, Николай Сяров, Яцек Янков